Моята кариера

Съвети за професионално израстване

Моята кариера - Съвети за професионално израстване

Видове интервюта за работа

Има различни видове интервюта за работа, някои от тях очаквани и предвидими, докато други постепенно навлизат в практиката. За да ви подготвим какво може да очаквате от едно събеседване за работа, сме обобщили информацията в тази тема.

В зависимост от броя присъстващи на интервюто може да се направи деление между:

  •       Индивидуално – Това е най-типичното интервю за работа. Присъства един интервюиращ и кандидатът за работа. Интервюиращият задава въпроси относно образованието и опита на кандидата, нагласите и личните му качества.
  •       Групово – Особеното при груповото интервю е, че присъстват няколко кандидата. Подходящо е, когато водеща цел на интервюто е да се открие например лидерски потенциал и/или умения за работа в екип. На практика обаче много рядко се използва, защото присъствието на няколко кандидата компрометира тяхната анонимност при кандидатстването. Ако се прави, всеки кандидат трябва изрично да бъде предупреден, за да прецени дали иска да се включи.
  •       Панелно – При панелното интервю присъства един кандидат и няколко интервюиращи. Тази комбинация се налага, когато едновременно има повече от една свободна позиция, а кандидатът е подходящ като експертиза за всяка от тях. Тогава присъстват всички мениджъри на заинтересовани отдели. Друг вариант е, когато решението за наемане зависи от няколко човека и за да се избегне неколкократно викане на кандидата, интервюиращите се събират, за да проведат една обща среща.

В зависимост от насочеността на въпросите може да се направи деление между:

  •        Традиционно – Това е най-типичното интервю, което задължително обхваща темите за образованието, опита, допълнителната квалификация и въпроси, засягащи себеанализ (примерно за силни и слаби страни). Интервюиращият се интересува от това дали кандидатът 1) има необходимите знания и умения, за да извърши работата; 2) дали има мотивация за конкретната позиция и организация; 3) дали пасва на екипа и организационната култура.
  •        Ситуациoнно – Включва въпроси, които изискват от кандидата да опише как би реагирал в хипотетична ситуация. Чрез тях се изследват нагласите на човека и неговите умения за справяне с проблеми и анализиране на сложни ситуации. Предимството на този тип интервю е, че кандидатът може да бъде поставен във всяка една ситуация, която би била от значение за позицията, независимо от това дали е имал релевантен опит в миналото или не.  Пример за ситуационен въпрос е: „Какво бихте направили, ако виждате, че въпреки всичките ви усилия няма да успеете да предаде навреме месечния си отчет?” Големият недостатък на ситуационното интервю е, че кандидатите често имат знание за това как е редно да се постъпи в дадена ситуация, но на практика не реализират това поведение по една или друга причина (защото не могат или не искат).
  •        Поведенческо – Включва въпроси, които целят да разкрият как е реагирал кандидатът в минали ситуации. Логиката е, че миналото представяне най-добре предсказва бъдещо поведение.  Пример за такъв въпрос е: „Дайте ми пример за конфликтна ситуация, която сте успели да разрешите”.

 В зависимост от степента на стандартизация на задаваните въпроси, интервютата се делят на:

  •        Структурирано интервю – На всеки кандидат се задават едни и същи въпроси в строга последователност. Плюсът е, че кандидатите са напълно равнопоставени, тъй като всеки отговаря на идентични въпроси. Недостатъкът е, че по този начин интервютата стават много тромави, тъй като кандидатът може да отговори на въпроса „Какво Ви мотивира в работата?”, като обясни какво го е накарало да напусне предходната. След това би било неуместно да последва предварително заплануваният въпрос: „Защо напуснахте старата си работа?”, тъй като кандидатът вече е отговорил. Това обикновено кара кандидатите да мислят, че интервюиращият не е обърнал внимание на думите им и се чувстват пренебрегнати.
  •        Полу-структурирано интервю – Това е най-често срещаният вариант, който се използва от интервюиращите. В зависимост от позицията се набелязват основни теми, които да бъдат покрити по време на интервюто, но въпросите не са строго еднакви, а се определят в зависимост от отговорите на кандидата.
  •        Неструктурирано интервю – При него няма предварителна подготовка и интервюиращият се води изцяло от разказа на кандидата. Въпреки че осигурява голяма гъвкавост, този тип интервю е много вероятно да доведе до важни пропуски на информация, тъй като кандидатите имат тенденция да водят разговора в посока, благоприятна за тяхната кандидатура. Това от своя страна обикновено означава пропускане на неудобната за тях, но важна за интервюиращия, информация.

 В зависимост от използваните комуникационни средства по време на интервю:

  •       Традиционно интервю – При него интервюиращият и кандидатът са лице в лице и разговарят. Това все още е най-разпространеният модел.
  •        Телефонно интервю – Използва се най-вече, когато работодател и потенциален служител са в различни населени места. По този начин разстоянието не е проблем, като същевременно се спестяват време и средства за път и престой. Друга причина за все по-честото използване на телефонните интервюта е тъй нареченият скрининг на кандидати. Чрез него се редуцира големият брой кандидати, като се зададат няколко ключови за позицията въпроси и в зависимост от отговорите се преценява с кои от всички да се проведе по-обстойно интервю.
  •        Видео интервю – Мотивите за използването му са сходни с тези на телефонното интервю – лесно се преодоляват разстоянията и по този начин се спестява време и финансов ресурс. Видео-интервюто обаче има едно важно предимството пред телефонното – при него не се губи визуален контакт и следователно участниците в разговора могат да наблюдават невербалните си реакции. Недостатъкът е, че не всеки разполага с ресурс за провеждане на такова интервю (например компютър, интернет, Skype и т.н.).

 Един отделен тип интервю е така нареченото стрес интервю.

  •        Стрес интервю  – Този тип интервю цели да провокира кандидата с цел да се видят неговите реакция под стрес. Може да включва всякакви неочаквани и нетипични поведения от страна на интервюиращия, като например: кара ви да го чакате дълго; засипва ви с въпроси, а не изслушва отговорите ви; държи се саркастично и пренебрежително; мълчи и т.н. Рядко бихте се натъкнали на целенасочено проведено стрес интервю, но не е изключено интервюиращите да приложат някоя стрес техника, без да имат подобно намерение. Стрес интервютата поставят твърде много въпроси относно моралността и етичността, което ги прави много рядко използвани.

 Още полезна информация по темата за успешното явяване на интервю може да намерите в следните статии:

Интервю за работа: най-честите въпроси

Въпроси за интервю за работа: минало поведение

Интервю за работа: ръководна позиция – част 1

Интервю за работа: ръководна позиция – част 2

Какво да правя, когато съм поканен на интервю за работа?

Езикът на тялото по време на интервю

Какво всъщност ни питат по време на интервю за работа

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*